Замаскирах всяка сянка на любов
и присмивах се на тези, дето могат да обичат!
За обич истинска не бил си ти готов,
то тогава и сърцето ми ще я отрича!
Намразих всеки блясък във очите
и влязох в клуб "Разбитите сърца"!
С ръката махнах и свалих звездите!
И ето я Луната, ридае сам сама!
Деня без Слънцето оставих!
Откраднах го! За мене само нека грее!
Но с тази негова усмивка глуповата,
сякаш то на мен сега се смее...
Какво ли не направих да си идеш?!
Криех се и бягах, и дори те гоних!
И накрая осъзнах, и то прекрасно,
че за теб поредната сълза за днес отроних...
© Десислава Танева All rights reserved.