Ключ
Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят,
сребролунни сълзи под птичи зов трептят.
От тебе ли черен ключ беше ме страх,
или от ножа, който заби в моите гърди?
Ти обърна моя свят на златен прах,
ти – ужасен мой враг, ти – грозни очи
в зъл полумрак...
Отворена рана, кръвта ми шурти,
до мене, близо, дълбока яма, зловещо ехти...
Аз отключих моя влюбен взор, моята душа,
и сърце си изгорих, удавих в огнена студенина.
Тъмна счупена бутилка, стъкло забито ми в гърди,
мирисът на бъчва гнила духа ми бързо умъртви...
© Dark Shadow All rights reserved.
Разгледах твоите произведения и всички много ми харесаха! 
