Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят,
сребролунни сълзи под птичи зов трептят.
От тебе ли черен ключ беше ме страх,
или от ножа, който заби в моите гърди?
Ти обърна моя свят на златен прах,
ти – ужасен мой враг, ти – грозни очи
в зъл полумрак...
Отворена рана, кръвта ми шурти, ...