Едно небе остана пусто,
а с него изчезна усмивката на моето лице,
едни ръце останаха опарени,
а с тях се сви и моето сърце.
Без да искам повярвах на твойте лъжи
и сега ще ме парят като въглени
твойте очи.
Ключа към щастието намерих сред вещите във тъмнината,
но дали ще се отключи,
се питам аз, вратата?
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.