Едно небе остана пусто,
а с него изчезна усмивката на моето лице,
едни ръце останаха опарени,
а с тях се сви и моето сърце.
Без да искам повярвах на твойте лъжи
и сега ще ме парят като въглени
твойте очи.
Ключа към щастието намерих сред вещите във тъмнината,
но дали ще се отключи,
се питам аз, вратата?
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!