Ключът към щастието

28.03.2008 г., 15:11 ч.

Поезия » Любовна

829 0 4

Едно небе остана пусто,
а с него изчезна усмивката на моето лице,
едни ръце останаха опарени,
а с тях се сви и моето сърце.
Без да искам повярвах на твойте лъжи
и сега ще ме парят като въглени
твойте очи.
Ключа към щастието намерих сред вещите във тъмнината,
но дали ще се отключи,
се питам аз, вратата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ключът към щастието

Искате да прочетете повече?

Предложения