Клюка
Отвори баба Янка клюка,
че Станка болна е за мъж
и в селото се зашушука:
"Мъжа си, како, здраво дръж!"
Доволна беше баба Янка,
потриваше от кеф ръце,
приседнала под тънка сянка
със задоволство на лице.
А Станка, бедната, се чуди
защо я гърбят всички днес
и търси в себе си подбуди,
оглежда се със интерес.
Долавя Янкината сладост
и заговаря я завчас,
каква е тази тайна радост
и де е мазният и глас.
А баба Янка иронично
под вежди гледа и мълчи.
Мърмори тихо: "Нищо лично...''
и пак вретеното върти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
