Книга 6 глава 22

                                           -22-

Всяко нещо,което искаш,да отхвърлиш и да забравиш,
на Вселената по Законът За Превличането се превлича,
като Любовта и Омразата по човешки когато се прави.
А,когато приемеш,виждаш колко са дребнави и смешни нещата и те сами си отпадат...

Слава,Пари,Власт(Любов и Омраза),
все Човешки Пороци Дребнави...
Като на Рака впити са Метастази
в Човешкото Извратено Съзнание!?

За разлика Голяма от тях,
без Омразата Любовта е Велика!
Тя Никога не се превръща във Прах,
а Смело Напред в Развитието Ни,ни Тика...

Така обича единствено Бог
и който с Него иска,да се равни,
трябва,да прескочи Далечният,Висок Хоризонт,
зад Който изчезват Всички Злини!

Как по-просто да ви го кажа,
та по-лесно и ясно да ме разберете...?
Тя Е като Оная Чудна,Прекрасна О...Мая...,
идваща от Аромата на Едно Малко,Напъпило Цвете...

Истинската,Божествената Любов
Е Оная Единствената,Древната Майя,
за Която,от нас с Безответният Зов
сме Много Отдавна Забравили...