Код
В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен,
като сбирка кратка с непознати лица,
тъкмо решил си, че вече привикваш
и върху теб сгромолясват се…, но не чудеса.
Нямаш време… да реагираш.
Боли не боли, ще търпиш.
Съдбата решила е, някъде писано е,
сърцето безмълвно е, всемирът мълчи.
Губим себе си бавно, губим близки души.
В нас спотайват се трайно, тъга и горки сълзи.
Безсилен срещаш съдбата си
дарила те с всичко с което реши.
Вдишваш глътка нова надежда,
отмяташ глава и всяка болка от теб,
но дълбоко в теб невидима тлее
онази сила определила те за човек.
Да, ти си тленен, да ти си със срок.
Кодът тече във твоите вени.
Съществуването - урок след урок
останалото, преживени дилеми.
А въпросът все още стои „Кой съм Аз?“
за себе си отговор търсиш.
Мъдрост попиваш, настройваш компас,
философски теми забъркваш.
Отговорът казват е ето тук, точно в нас
дълбоко в душата укрит,
където пазим кода и цялата власт,
но живеем живота с нокът в нея забит.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, ви Миночка, Веселка и Wildhorse! До истината стигаме само през най-тъмната страна на самотата, със зададени безброй въпроси, с неполучени отговори.Уединението е моят лечител, защото само тогава се чувствам силна.
-
Когато привикнеш да говориш със самотата, тогава можеш да я надвиеш. Хубаво е, истинско е, изживяно е и дано е преживяно вече... Поздравления!
-
И на мен ми хареса! Поздрави!
-
Точно така е, хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
