Така желая те, че думите не стигат

да изразят копнежите ми тихи, спотаени.

И болката раздира всеки път сърцето,

когато осъзная, че не можеш да си тук – до мене.

Така копнея да докосвам бавно твойте устни,

да впия пръсти в кожата ти нежна...

А с ноктите червени да изпиша

аз всичко, дето значиш ти за мене.

И само в думичка една, тъй кратка,

целият ми свят ще се сбере,

не, няма да прошепна тя коя е...

Погледнеш ли ме, ще я разбереш.