Кога, ако не… ?
Кога, ако не… ?
Повехнал блясък на зеници угасени,
димяща болка под хартиени клепачи.
В пустинно жадни орбити червени
напукват сълзите топори на палачи.
Скръбта в гърлата примката си стяга,
трохи оскъдицата стъклено пресява.
През делници окъсани живота бяга
и квазимодно грозен, живи ни опява.
Върху разклатени амбиции и мечти,
пълзящи сенки гилотинно изкривени,
изсичат съскащо зловонните черти
на жертвеници вярващо окървавени.
Надежди паметни сакати се търкалят.
С демокрация предсказана прокобно
пророци ревностно народа обикалят,
вещаейки добруване… задгробно.
Не искам в друг живот да съм човек,
несбъднат миг от време… неродено.
Аз искам с хора скъпи в златен век
да страдам свободата… вдъхновено!
© Борис Борисов All rights reserved.
Какво му трябва на човека?!
