Кога, ако не… ?
Повехнал блясък на зеници угасени,
димяща болка под хартиени клепачи.
В пустинно жадни орбити червени
напукват сълзите топори на палачи.
Скръбта в гърлата примката си стяга,
трохи оскъдицата стъклено пресява.
През делници окъсани живота бяга
и квазимодно грозен, живи ни опява.
Върху разклатени амбиции и мечти,
пълзящи сенки гилотинно изкривени,
изсичат съскащо зловонните черти ...