Кога е любов?
Кога е любов? И кога е тъга...
Кога е въздишка на песен...
Ръце, без които не мога да спя,
прегърнаха моята есен...
Кога е любов? И кога е сълза,
с горчивия вкус на цигара...
Сега ли съм вино от дива лоза,
и плач на ранена китара...
Кога е постеля, завила за миг
студения дом на душата...
Кога е потребност, сподавила вик?
Кога е храна за тълпата?
Кога е измама, която мълчи
в дъждовните длани на дните?
Кога е победа, която горчи?
Кога е загубена битка...
Кога е любов? И кога е сълза,
изплакана в миг на заблуда?
Знам само, че още съм дива лоза.
И виното в мене е лудо.
Кажи ми къде си, когато нощта
на изток стопява се в рана?!
Аз точно тогава съм много сама!
И точно тогава те няма...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
