Паля цигара, в ума ми си ти.
Пламъкът гасне, чувството гори.
Наливам си водка и се опитвам
да забравя, наливам втора, но
и тя не помага.
Пияна съм от самота и мъка.
Пияна съм, а доливам със сълзи.
И болка малко ще добавя, за да
оставя и за следващите празни дни.
Кога от чашата със щастие ще пия,
кога, любов, ще дойдеш ти, сълзите
от лицето да изтриеш, да ми кажеш ...