Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден...
А той разплакан си отиде
и нищичко от мен не взе -
сърцето си на топло скрих
в зеленото на твоите очи.
© Мая Тинчева All rights reserved.