Когато
Когато морето загуби вълните си,
ще се срещне с брега в съня.
Не ще гали косите на пясъка,
крясъка му никой няма да чуй!
Когато небето загуби звездите си,
не ще има вече нощ.
Слънцето напечено ще изригне,
мощно ще вдигне глава,
но няма да види луната -
в лунен прах как плува към своя любим.
Когато дървото загуби листата,
самотно в мрака стои.
Не е писта за птичето ято,
никой планове за гнезда не крои.
Когато човек загуби любовта,
престава да вярва.
Обкована душата се надява да оживей!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
