Когато

Jul 23, 2015, 11:03 PM

Poetry

383 0 3

Когато морето загуби вълните си,

ще се срещне с брега в съня.

Не ще гали косите на пясъка,

крясъка му никой няма да чуй!

Когато небето загуби звездите си,

не ще има вече нощ.

Слънцето напечено ще изригне,

мощно ще вдигне глава,

но няма да види луната -

в лунен прах как плува към своя любим.

Когато дървото загуби листата,

самотно в мрака стои.

Не е писта за птичето ято,

никой планове за гнезда не крои.

Когато човек загуби любовта,

престава да вярва.

Обкована душата се надява да оживей!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MarinTachkov (Марин Тачков)

2015-07-31T13:43:19+03:00

Поздрав! Да, след всяка изгубена любов вярата намалява...
rumbic (Руми)

2015-07-24T10:26:00+03:00

Много силно и истинско, Васе!
Пожелавам ти, никога да не изгубваш своята вяра!
Поздрав!
vega666 (Младен Мисана)

2015-07-23T23:16:16+03:00

"Когато дървото загуби листата, самотно в мрака стои."

Интересно наблюдение, Василке! Струва ми се вярно.

Поздрав!