Когато...
Когато се целувам с подлостта,
звездите капят –
като петна по бялата ми риза.
В гърчовете на реалността
две три вини по бузата ме близват.
Е, мои са си и не ги коря,
как ненадейно –
в капани слънцето затварят.
И ако те са връх , то този връх ще покоря,
за да не зеят кратерно в сърцето и прегарят.
Добре, че в пътя си,
тъй разранените ми истини
намират погледи, в които се разтварят.
Вините ни човешки – са измислени!
Не давам хляб на силата им.
Гръбнака да събарят.
Не ливвам и вода
на думи и фалшиви съзаклятия.
И Ваш'те истини – не са ми храм,
Стените в моя храм градя с Любов,
а не с понятия!
© Христина All rights reserved.
