Когато
Когато погледна към твоята стая
през утрото топло на бяла завивка
и с пръсти усетя как нежно ухаят
червените рози на твойта усмивка...
Когато пак видя, че нямам от тебе
по моите нощи, студени от нежност,
и търсейки вяра в самотното време,
открия, че в теб има цяла безбрежност...
Когато превърна сълзите си в думи
и чуя, че имам от топлите мисли,
поръсени нежно в небето обрулено,
разпръснато с четка по твоите листи...
Тогава за миг ще възседна мечтите
и сякаш със тях и без тях ще е топло
и малки парченца от нещо в очите
ще пречат да видя, че вън... е самотно...
© Чавдар All rights reserved.
