Jun 2, 2007, 10:22 PM

Когато 

  Poetry
581 0 1
Подпрях те, когато залиташе.
Обичах те, когато всички те мразеха.
Спрях кръвта ти, когато изтичаше.
Разкрих ти тайната, която другите пазеха.
Върнах те назад, когато стигна до ръба.
Отворих ти очите, когато ослепя.
Хванах те, когато падаше във пропастта.
Когато беше жаден - дадох ти вода.
Превързах ти раната, когато кървеше.
Бях причината, когато нямаше смисъл.
Помогнах ти, когато най-много болеше.
Прогоних всяка мрачна мисъл.
Бях противоотровата срещу живота.
Онзи, тихия шепот бях във тишината.
Когато питаше "защо", аз бях твоето "защото".
Бях тънкия лъч светлина в тъмнината.
Показах ти пътя, когато търсеше вярната посока.
Избутах те напред, когато се спря.
Подадох ти ръка, когато бе потънал надълбоко.
А ти не каза даже и едно "Благодаря".

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??