Jun 2, 2007, 10:22 PM

Когато

  Poetry
897 0 1
Подпрях те, когато залиташе.
Обичах те, когато всички те мразеха.
Спрях кръвта ти, когато изтичаше.
Разкрих ти тайната, която другите пазеха.
Върнах те назад, когато стигна до ръба.
Отворих ти очите, когато ослепя.
Хванах те, когато падаше във пропастта.
Когато беше жаден - дадох ти вода.
Превързах ти раната, когато кървеше.
Бях причината, когато нямаше смисъл.
Помогнах ти, когато най-много болеше.
Прогоних всяка мрачна мисъл.
Бях противоотровата срещу живота.
Онзи, тихия шепот бях във тишината.
Когато питаше "защо", аз бях твоето "защото".
Бях тънкия лъч светлина в тъмнината.
Показах ти пътя, когато търсеше вярната посока.
Избутах те напред, когато се спря.
Подадох ти ръка, когато бе потънал надълбоко.
А ти не каза даже и едно "Благодаря".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма смисъл All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...