Когато ангелите падат
Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи.
Когато ангелите падат,
птиците не могат да летят.
Те падат надолу в опит да се спрат.
Те падат с ангела долу в тъмата,
а тъгата се струпва в мъртвешка соната.
Когато ангелите падат,
дори Бог е без тях.
Оставил ги единствено с невъобразимия страх,
че падат без чест, без глътка достойнство,
в самотата, мразени от целия свят.
Когато ангелите падат,
дяволът се смее,
Отваря пропастта и се кани да се слее
с чистотата на тези безгрешни души,
сгрешили веднъж в черните си дни.
Когато ангелите падат,
има си причина.
Безгрешници, отразени в образи човешки.
Съчувствам ви за всичките изминали години,
ала желая ви едно - паднете всички!
Нека ангелите падат,
радвам се, че ти успя!
Аз ще те чакам, скъпа моя, на входната врата.
Излекувай ме, върни своите крила
и отлети с мен, нека от грях сринем света.
Когато ангелите падат,
нощта прозира с часове.
Точно като онази,
която посече дъха ми на две.
Ти си ангел, ангел в грехове,
единствено моя, обичам те!
Няма такова нещо като ангел без крила,
освен тебе, мила, ти си единствена!!!
© Иван Ценов All rights reserved.
