raccing (Радка Иванова)
153 453
Jul 6, 2008, 2:19 PM

Когато бях дете! 

  Poetry » Other
1868 0 14
 

Когато бях дете,

усмихвах се на слънцето,

когато ме изгаряше.

Дори когато знаех, че боли,

не спирах да го търся със очи.

Малка моя,

чувах да шепти луната

и сред звездите като сестра

разказваше ми приказки за добротата.

Вярвах й, не чула за смъртта,

която без да пита влиза през вратата

и няма добротата да я спре,

но страх не будеше в очите на дете.

Когато малка бях,

тичах през разцъфнали поля,

не виждах в нищо грехове

и леко беше на душата.

Когато се оглеждам в детските очи,

все още мога да мечтая

и на децата ми смехът ще заличи

белега от хорските злини.

Пораснах, но с душата на дете

и винаги очи едни ми стигат

да разпозная добротата,

а хората ме мислят за богата,

но не поглеждат в моето сърце.

Там болката се бори с топлината

и виждам още със очите на дете,

когато някой му се иска да заплаче,

със макове косите ще му кича

и сред полята от синчец

ще го науча да обича,

дори смъртта на прага да е спряла,

само любовта след нея оцелява.

© Радка Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??