Когато бях дете!
Когато бях дете,
усмихвах се на слънцето,
когато ме изгаряше.
Дори когато знаех, че боли,
не спирах да го търся със очи.
Малка моя,
чувах да шепти луната
и сред звездите като сестра
разказваше ми приказки за добротата.
Вярвах й, не чула за смъртта,
която без да пита влиза през вратата
и няма добротата да я спре,
но страх не будеше в очите на дете.
Когато малка бях,
тичах през разцъфнали поля,
не виждах в нищо грехове
и леко беше на душата.
Когато се оглеждам в детските очи,
все още мога да мечтая
и на децата ми смехът ще заличи
белега от хорските злини.
Пораснах, но с душата на дете
и винаги очи едни ми стигат
да разпозная добротата,
а хората ме мислят за богата,
но не поглеждат в моето сърце.
Там болката се бори с топлината
и виждам още със очите на дете,
когато някой му се иска да заплаче,
със макове косите ще му кича
и сред полята от синчец
ще го науча да обича,
дори смъртта на прага да е спряла,
само любовта след нея оцелява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
