Когато бях ергенче
Когато бях… ергенче
на двадесет и пет,
и скромничко студентче:
изгряващ млад поет,
преспивах в общежитие
с една добра жена.
Но, планът за развитие,
със нея… не успя:
Тя вместо да откликва
на моя свръх нагон
и безропотно да свиква
с чепатия ми клон,
започна да ме стряска
с приказки за брак.
И нощем да ме пляска
на мекия матрак.
Взе също да ми мрънка
за някаква кола.
И всеки ден да дрънка
за дом и три деца.
Направих вид, че мисля
за брак и хубав дом.
И, без да падам ниско,
отказах й с поклон.
И вместо да приключа
с ергенския живот,
избягах с финт по тъча
от брачния хомот:
Побегнах… от момето,
и с раница в ръка
се втурнах към морето
смокини да бера.
А там - една хазайка
на тридесет и пет,
ме черпи чай от лайка
три пъти подред.
Не исках да я пращам
на някой друг ерген:
Шест месеца й плащах
в натура всеки ден.
И макар, и независим
от страсти и пари,
аз с нея станах хрисим.
Харесвах я дори!
Така… изкарах месеци
в несебърската ръж.
С разведена принцеса
се мъкнех като мъж.
Но август, бързо мина,
септември застудя.
Смокините, заминаха.
Октомври заваля.
Задуха влажен вятър,
Несебър стана пуст.
А - моята приятелка
изгуби цвят и вкус.
Навлезе в кофти криза:
Направи ме на луд!
В морето взех да влизам
да търся паламуд.
Изчаках сгоден случай
в една дъждовна нощ,
и - бързичко приключих
с хазайския разкош:
Затичах се… обратно
към бившото моме.
И паднах многократно
у тях на колене.
А, старата ми дружка:
жена така добра,
с огромна ловна пушка
ме прасна по врата!
Получих триста свитки,
видях рояк звезди!
Но, с няколко напитки
момето ми прости.
То, бързо ми припомни,
че иска три деца,
а също - Шкода комби
и къщичка с цветя.
Придърпа ме веднага
на някакво шалте,
и взе - да ме напряга
да майсторим дете!
Орах навярно седмица!
По нощите не спях.
С омайна чародейница
обилно се потях.
Представих се чудесно!
Старах се от сърце!
И, след пет-шест месеца
роди ни се… момче!
Юри
Йовев
Май
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
