Когато цъфне дюля
Когато тишината стане твърде шумна
и писъкът в сърцето ми премине в буря,
когато капка дъжд за миг се изпарява -
тогава всъщност разцъфтява дюля...
Погалена след бурята със ласка,
засвирил на цигулка пролетнякът,
измита от копнежа на росата,
протегнала зелените си лакти...
За още... миг, обвит във чашка цветна,
за тичинка, целунала пчелата -
тогава цъфва всяка дива дюля,
останала с години неполята.
А писъкът удавен във пустиня
ще грачи непотребен и бездушен.
И само аромат ще ме покрие,
когато .. всъщност цъфне дюля.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Още теменужките цъфтят под бора. Розово ми стана, не не е тъжно.
