Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен!
Така ще свършат земните ми дни,
ще тръгне с нея моята душа
нагоре, към безкрайни висини
да търси тя покой и светлина!
Ще се превърне в мъничка звезда
в безкрая между хиляди звезди!
Сред всички тях ще бъде тя една
и на небето ярко ще блести!
Животът беше толкова красив,
изпълнен със любов и със мечти!
Обичах и със обич бях щастлив!
Обичах аз до болка и сълзи!
Сега душата ми пое натам!
Къде ли ще я отведе - не зная!
И вече тук, сред облаците знам,
че дълтго е пътувам към безкрая!
03.05.2024 г.
© Георги Иванов All rights reserved.