Когато думите не значат нищо
Когато думите не значат нищо,
осъждам букви,
звуци криволичат.
Тежат в мастилена окова миглите.
Не плача,
сълзите cа пpитиxнали до нищото.
Беззвучни капят по паважа,
а вън е тихо и сумрачно.
Врабче трепери на перваза,
а мравките броят, броят зрънцата си.
И дирята от думи, звук и нищо
се слива с бялото,
навън е заваляло.
Изгубвам смисъла
дали съм те обичала.
Снежинка се разтапя до одеялото.
Когато думите не значат нищо,
защото е беззвучна самотата.
Как да разбера какво
от мен наистина си искал.
И искал ли си всъщност
нещо някога?
© Наталия Божилова All rights reserved.
