Jul 12, 2022, 9:20 AM

Когато е в сърцето ти България

  Poetry
1.3K 2 5

Когато е в сърцето ти България,

намирай смелост дръзко да мечтаеш.

Нетърсейки стотици оправдания,

че има за какво да се терзаеш.

 

Повярвай в силата си безгранична,

недей унивай само затова, че

сред хорската тълпа, така безличен,

си къташ самотата на сираче.

 

В душата си посей частица вяра,

създавай красота от всяка мисъл.

И нека в твойта същност има мяра,

и жажда за потребност, и за смисъл!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радва ме коментара ти, Мария. На този властващ нихилизъм трябва да отговорим точно с родолюбие. Поздрави!
  • Аз приветствам твоя призив "Намирай смелост дръзко да мечтаеш" и няма да те упрекна в идеализъм, защото той ни е нужен като спасителна тояга, на която се опираме за да изправим падналата си надежда и самочувствие. Браво, родолюбецо!
  • Благодаря ви, Пепи, Jackie! Аз смятам, че не трябва да пренасяме реалността от скапаното и мафиотизирано управление, което наистина ни ограбва и ни кара да живеем трудно с чувството на родолюбие, което за мен е отвъд тази реалност - по-възвишено, отвъд тленното и над злободневието.
  • Всичко си казал, няма какво да добавя.
  • В сърцето, ала с празен джоб... Кога се очакваше 9-милионният българин, кога останахме по-малко от 6. Патриотизмът има покупателна стойност вече.
    Стихото е хубаво, но идеалистично за реалната ситуация. Само мечти и вяра ще ни останат

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...