12.07.2022 г., 9:20

Когато е в сърцето ти България

1.3K 2 5

Когато е в сърцето ти България,

намирай смелост дръзко да мечтаеш.

Нетърсейки стотици оправдания,

че има за какво да се терзаеш.

 

Повярвай в силата си безгранична,

недей унивай само затова, че

сред хорската тълпа, така безличен,

си къташ самотата на сираче.

 

В душата си посей частица вяра,

създавай красота от всяка мисъл.

И нека в твойта същност има мяра,

и жажда за потребност, и за смисъл!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радва ме коментара ти, Мария. На този властващ нихилизъм трябва да отговорим точно с родолюбие. Поздрави!
  • Аз приветствам твоя призив "Намирай смелост дръзко да мечтаеш" и няма да те упрекна в идеализъм, защото той ни е нужен като спасителна тояга, на която се опираме за да изправим падналата си надежда и самочувствие. Браво, родолюбецо!
  • Благодаря ви, Пепи, Jackie! Аз смятам, че не трябва да пренасяме реалността от скапаното и мафиотизирано управление, което наистина ни ограбва и ни кара да живеем трудно с чувството на родолюбие, което за мен е отвъд тази реалност - по-възвишено, отвъд тленното и над злободневието.
  • Всичко си казал, няма какво да добавя.
  • В сърцето, ала с празен джоб... Кога се очакваше 9-милионният българин, кога останахме по-малко от 6. Патриотизмът има покупателна стойност вече.
    Стихото е хубаво, но идеалистично за реалната ситуация. Само мечти и вяра ще ни останат

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...