Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени,
крилете си ще разперят,
на юг, без мен ще потеглят
мечтите ми, на ята отлетели.
И циганско лято ще дойде...
И най-накрая ще проплаче
последният ден на моето лято...
И есента ще встъпи в правата си. ...