19.02.2011 г., 1:02  

Когато есен ме повика

1.1K 0 18

Есента, която ще ме подмами,
          с тихия ромон на капещи листи,

като дъжд над мен ще прокапе,
          с последните слънчеви изгреви.

Птичи ята, напред устремени,
          крилете си ще разперят,

на юг, без мен ще потеглят
          мечтите ми, на ята отлетели.

И циганско лято ще дойде...
          И най-накрая ще проплаче

последният ден на моето лято...
          И есента ще встъпи в правата си.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако встъпиш в есента със своите права - ще настъпи поетично всесезоние...
    Весела*
  • лятото живее в теб, Веси...
    а и есента, топла и красива е още по-прекрасна..
    много красив стих, сърдечно..
  • Златна ще е твоята есен!
    Поздрав, Веси!
  • всеки сезон си има красота...
    есента-също, Веси!!!

    прегръщам те!!!
  • Така е, Веси!Подмамени от красотата и мъдростта на есента, неусетно попадаме в капана й, а от там измъкване няма!Хубав и мъдър стих!Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...