19 feb 2011, 1:02 2016-06-03T15:46:45+03:00

Когато есен ме повика

Poesía

1.1K 0 18

Есента, която ще ме подмами,
          с тихия ромон на капещи листи,

като дъжд над мен ще прокапе,
          с последните слънчеви изгреви.

Птичи ята, напред устремени,
          крилете си ще разперят,

на юг, без мен ще потеглят
          мечтите ми, на ята отлетели.

И циганско лято ще дойде...
          И най-накрая ще проплаче

последният ден на моето лято...
          И есента ще встъпи в правата си.

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

Ако встъпиш в есента със своите права - ще настъпи поетично всесезоние...
Весела*

2011-02-28T22:15:20+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

лятото живее в теб, Веси...
а и есента, топла и красива е още по-прекрасна..
много красив стих, сърдечно..

2011-02-28T21:34:37+02:00
rozza (Радка Миндова)

Златна ще е твоята есен!
Поздрав, Веси!

2011-02-22T13:31:34+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

всеки сезон си има красота...
есента-също, Веси!!!

прегръщам те!!!

2011-02-20T14:22:16+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Така е, Веси!Подмамени от красотата и мъдростта на есента, неусетно попадаме в капана й, а от там измъкване няма!Хубав и мъдър стих!Поздрав!

2011-02-20T09:23:55+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0