Feb 15, 2012, 8:00 PM

Когато годините посочат

  Poetry » Other
521 0 1

             Когато годините посочат пътя ми

 

Когато годините посочат пътя ми

и погледна посоката на времето отминало,

ще се спра, ще се обърна назад,

но пак ще тръгна,

макар и с малко тъга,

за живота ми отминал

да помисля!

 

Но от точката

на моята спирка

ще отмина задъхана,

вперила поглед

в хоризонта напред,

ще искам да потърся, да намеря

познатия на човека ми лик!

 

Няма да хленча

и мисля,

че годините отлетели,

забързани,

с посока вярна са толкова далеч.

Ще се усмихна, ще си тръгна,

ще вървя по пътя си вече не лек!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...