Когато град удари, как ехото... танцува
Денят се хилеше от сутринта
без признаци на мартенски каприз.
Админът в сайта плаж ни обеща,
а Пещерски в Клептуза среща в три (следобед).
Във парка крачка-две едва направили
и слънцето засрамено се скри.
Подгони бързо облаците вятърът...
(О, Боже, толкоз силно ли блестим?)
Клептуза ни посрещна с дъжд и град.
(За Бога, Пещерски, къде ни прати?)
И пак добре, че сме богати със инат,
а пък Катанеца си беше турил шапката.
Под стрехите кат` шепичка спартанци
(поетите от мокро не ръждясват),
чаровни са дори със мокри гащи
и ги привлича главоломно дансингът.
А Велинград купона ще запомни...
След него поетично ехо ще се влачи
и откровенци, откровени до несвойственост,
ще има да разказват и разнасят
как съхнат мокри гащи в луди танци...
© Дочка Василева All rights reserved.
