Когато идвам
Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето
и влюбено в ритъм напява.
В усмивка щастлива сияе лицето,
при твоята само поява!
Минути, секунди, тъй бързо отлитат,
додето там, горе, в Акаша,
съдбите ни трепетно плитките сплитат,
играят в пиесата наша!
За времето, дето тъй щедро дари ми,
пораждайки обич незрима,
сгрешил ли съм в нещо случайно – прости ми,
приятелко, мила, любима!
23.30 ч., 27 септември 2008
Свързани произведения: "Любима"
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
