Когато игликите цъфтят
Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена,
изпратила последния си жител.
Издялан камък, снимка и трева
са белег на последната обител.
Как плаче мракът и с прозрачен креп
до рохка пръст и до сълза сломява…
поглъща ярост или гняв свиреп,
а ти като глухарче се смиряваш,
че някой вихър ще те отнесе,
загубил и последния часовник…
дано дъхът да бъде на дете,
възможно е дори да бъде вторник…
… защото, знаеш, делничните дни
не са добри за никаква развръзка.
В неделя се възкръсва… може би,
а петъкът запазен е… за кръста.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
