Nov 28, 2010, 3:39 PM

Когато любовта е

  Poetry » Other
980 0 7

Чуй! Раждаме се всеки ден
в усмивка на приятел.
В искра на поглед устремен,
в косите заиграли с вятъра.

Затоплена, земята ни прегръща
с длани на любим,
прозорците на всяка къща
ни отразяват как летим.

В локвите на крайния квартал
се ражда всяка наша стъпка
и всеки изгрев е пожар!
Когато любовта е тука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...