Когато любовта си отива
без спомен за утре и днес,
нощта от лицето изтрива
усмивката – вечен лъжец.
Но утрото мъдрост не носи,
а само повтаря в захлас
стотиците свой въпроси
защо и какво стана с нас...
Не зная, не мога да мисля -
обичах, обичана бях,
безбрежно в косите ти исках
да скривам по облаче смях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up