КОГАТО ЛЮЛЯЦИТЕ ЗАМИРИШАТ
Наситена от пролетни ухания,
и страсти, люляковата градина,
изпълни дълго чакано желание,
дошло внезапно с името Жасмина.
Тъгува залеза в това поречие,
незрящ за тези съвършени красоти,
изпратени му като милост нечия,
да има най-мечтаните в света очи.
Свенливо чака да го приласкаят,
в онез копринени обятия,
а те мълчат и нищичко не знаят,
за срещата на непознатия.
С мелодия дъждовна пееше нощта,
загърнала с воала свойта булка.
Дочула пак смеха на палави деца,
пробудени от някой в тази люлка.
Целуната, зората ги събуди,
но нямаше го нейния любим.
Изпълнена с вълнения на други,
огря с лазурен чар неустоим.
и страсти, люляковата градина,
изпълни дълго чакано желание,
дошло внезапно с името Жасмина.
Тъгува залеза в това поречие,
незрящ за тези съвършени красоти,
изпратени му като милост нечия,
да има най-мечтаните в света очи.
Свенливо чака да го приласкаят,
в онез копринени обятия,
а те мълчат и нищичко не знаят,
за срещата на непознатия.
С мелодия дъждовна пееше нощта,
загърнала с воала свойта булка.
Дочула пак смеха на палави деца,
пробудени от някой в тази люлка.
Целуната, зората ги събуди,
но нямаше го нейния любим.
Изпълнена с вълнения на други,
огря с лазурен чар неустоим.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
