Пак съм аз...
Преживях пролетта и цъфтежа и
луда страст
и обрулена плът след копнежа ù...
Пак съм аз...
В лятна пещ доизгарят недрата ми
съвестта
рови някъде с ръжен в душата ми.
В дъхав мрак
сещам себе си - скрита във спомени
Лепкав злак
тегне с болка сред сухите корени
Пак съм аз...
Морна птица почива в надеждата
Зее паст
и пред взора поглъща стремежите
Пак съм аз...
Несломими криле са настръхнали
мъртъв глас
шепне с укор през устни изпръхнали
Пак съм аз...
"НИЕ" - бляскаво гръмко измамено
сляпо в прах
гние някъде с брадва ударено
© Силвана All rights reserved.