3 июн. 2011 г., 12:01

Когато не сме заЕДНО

2.1K 2 12

Пак съм аз...

Преживях пролетта и цъфтежа и

луда страст

и обрулена плът след копнежа ù...

 

Пак съм аз...

В лятна пещ доизгарят недрата ми

съвестта

рови някъде с ръжен в душата ми.

 

В дъхав мрак

сещам себе си - скрита във спомени

Лепкав злак

тегне с болка сред сухите корени

 

Пак съм аз...

Морна птица почива в надеждата

Зее паст

и пред взора поглъща стремежите

 

Пак съм аз...

Несломими криле са настръхнали

мъртъв глас

шепне с укор през устни изпръхнали

 

Пак съм аз...

"НИЕ" - бляскаво гръмко измамено

сляпо в прах

гние някъде с брадва ударено

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...