Когато нещо си отива и съжаляваш, че не си го спрял...
Когато сърцето ти се къса
на парченца малки от кристал,
когато нещо си отива
и съжаляваш, че не си го спрял,
когато надеждата умира,
а любовта безлична ти обръща гръб,
когато дъхът от болка спира,
а в душата ти нахлуе скръб,
когато угасне онази звезда,
която гледаш и мечтаеш ти,
когато се събудиш сутринта,
а в очите ти сълзица да блести,
когато тръгваш, а не знаеш
къде отиваш и какво те чака там,
когато някого си пожелаеш,
а той не дойде и останеш сам,
когато си изпуснал влака,
а той е последният за деня,
когато никой не те чака
и заплачеш, бягайки в дъжда,
когато си нагазил в калта,
а ръката си няма кой да подаде,
когато си самотен през нощта,
а някой друг се чувства по-добре,
когато светът ти се разпилее,
когато те боли, а мълчиш,
когато не ти се живее,
когато вечния сън желаеш да заспиш,
тогава в тунела непрогледен
блесва лъч от бяла светлина,
тогава се пропуква блокът леден,
който е заседнал в твоята душа,
тогава разбираш, че живееш
и че има смисъл да продължиш,
тогава ти сладко се смееш
и нищичко не искаш да промениш,
тогава осъзнаваш, че съдбата
ти праща слънчеви лъчи,
които да огряват твоя път,
в най-щастливите ти дни... ;)
© something else All rights reserved.
