Когато никой не ме гледа...

...Понякога се издигам, понякога падам

понякога се затварям, а съм свободна...

понякога се освобождавам затворена...

понякога съм в тишината, понякога във вика...

Понякога ти се разказвам, понякога мълча...

но душата ми винаги пее и бие сърцето ми...

Понякога пея в сълзите, понякога в усмивките...

понякога се питам защо трудно се чувства...

А всъщност е тъй лесно и хубаво да си себе си...

понякога се чувствам сама, а не съм сама...

понякога съм в другите, защото никой сам не е...

понякога съм твоя, понякога съм във вятъра ти...

Когато никой не ме вижда или всички ме виждат...

мога да съм себе си или да не съм, но неизменно съм...

когато никой не ме вижда или всички ме виждат...

мога да летя без граници или да поискам да забравя...

И тогава понякога съм във всичко или в нищото...

там във всичкото и чувствам всяко едно кътче...

или там във нищото, където не чувам, че дишам...

понякога когато никой не ме гледа - аз се вглеждам...

И прегръщам живота - отново и отново и отново...

и подавам ръка на смъртта, да види своето слънце...

или пък целувам всяка стъпка на избора и съдбата...

когато никой не ме гледа или всички ме виждат...

Аз отново рисувам вятъра - отново и отново го пея...

и тишината издигам до вик, когато вика снижи се в нея...

и времето ухажвам, дните и нощите му безспир лаская...

и подарявам погледа си единствено на мига, на мига му...

Когато никой не ме гледа или всички ме виждат...

играя си с косите на слънцето, танцувам с дъжда...

и в капките му влюбвам се, и всяка една ме обича...

и тогава в небето изпявам акорда, в който дишам...

Акорда, в който усмихната и щастлива заплаквам...

акорда, в който мечтая и сбъдвам всяка мечта...,

акорда, в който болките лекувам и радостите спомням...,

акорда, в който свалям ризата на преходното...

Акорда, в който не съществуват злоба или завист...,

акорда, в който никой не съди и не критикува...,

акорда, в който гордостта обича без предразсъдъци...

акорда, в който егото не може никой да наранява ....

а може да е само обич към себе си и другите...

...акорда, в който пея и политам към вечността...

в който отърсвам се от страховете и вярата кова...

акорда, в който съм щастлива и така и иначе...

защото каквото и да се случва в него дишам...,

в него чувствам и обичам, в него се радвам...

и в него живея, в песента му копнея и живея...

и се вдъхновявам, вдъхновявам се отново и отново...

Когато в сълзите на емоцията останеш от щастие, значи в усмивка живееш...