Застинали, очите ти проблясват,
загледани в далечен свят,
изсечени сълзите по лицето ти говорят
с настаналия лепкав мрак.
Сковано е лицето ти от болка,
а устните - в предсмъртен вик,
дъхът си тръгва от гърдите
и после само спомен ще е този миг.
Очакваш някого да видиш,
не искаш сам да бъдеш точно днес,
страхуваш се в лицето ù да се изправиш,
но знаеш лошата от нея вест. ...