Когато някой те обича
Говори ми! Моля ти се, говори ми!
Недей така бзмълвно да ме съдиш!
Напсувай ме, крещи ми... Удари ме!
Не бъди отново безпощадно прав и мъдър!
Вдигни ръка и зашлеви ме през лицето!
Нека да ме заболи, задето толкова години
безмилостно забивах нокти във сърцето ти
и дърпах с всичка сила. Зашлеви ме!
Стисни ми шията. И стискай дълго!
Не пускай, докато от осквернените ми устни
и последната въздишка не изтръгнеш.
И дори тогава, пак не пускай...
На кръст ме разпъни в леглото,
за да разбера от другата страна какво е.
Но нека бъде в твоето, защото
моето отдавна не е мое...
Споделях го със хора, на които
днес дори не помня имената.
С такива, на които съм се вричала;
с един от най-добрите ти приятели.
Не ме разбирай, чуваш ли? Не искам!
Накажи ме! Трябва да си отмъстиш!
По-добре с куршум да ми отнемеш мислите,
отколкото да слушам как отчаяно мълчиш...
***
Повдигаш бавно тежките клепачи...
Едва сега разбирам колко те боли.
Аз нямам сили да направя първа крачка,
а ти не спираш да мълчиш.
Към мене тръгваш. Знам, че ти е трудно!
Усещам по челото си изстрадана милувка;
преръдка топла, вместо упрек...
И подарена прошка, подпечатана с целувка.
© Илица All rights reserved.
