Когато плахо наднича...
Когато плахо наднича...
Заради тези неща наречени,
съдба, съвпадение, избор...
Животът ни пресече двамата.
Разбрахме се от началото...
Въпреки, че не го разбирахме
роди се едно приятелство...
така особено, така безусловно
хем детско, хем зряло, безумно...
Постепенно, малко по малко...
започнахме да се опознаваме..
във лошото и във доброто,
чувството започна да расте...
Любовта да се показва тихо...
а сега във тази наша песен
гласа и да лети така високо...
от земята до небето и обратното...
Вече не те виждам както преди,
чувствата ми се затичаха силно
и после седнаха да се насладят
на допира от усмивката, смеха ти...
Приятелю мой и моя любов...
най - доброто в мен и живота ми...
Как в началото не го видях...?!
Тук си винаги до мен. Навсякъде..
Емоциите се разпиляваха,
объркваха се и се изясняваха...
И чак след това осъзнах че...
приятелството осеза се в любов.
И днес сърцето ми бие така
силно, че не може да се повярва...
Не може да се познае тъй живо...
едновременно спира и започва...
Как очаквам мига да те прегърна...
От първия миг. Вече го знам...
Това приятелство донесе ми
нещо различно, нещо единствено...
Желанието и нуждата да се изразя...
в едно безумно, нарастващо всеки миг...
и толкова от вътре, така съкровено
Обичам те, приятелю мой и моя любов...
© Лили Вълчева All rights reserved.
