Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгрева ще започне пак да съхне,
а залеза ще загуби малко от прекрасността.
Когато прегърнат се радост и болка
и пламнат от тях за нас искрици топлина,
тогава съдбата ще стане щастлива богомолка
и ще ни дарява още повече с любовта.
Когато от студ часовника спре да се движи
и слънцето изнемощее със свойта светлина,
тогава луната ще започне да брои на пръсти
и да ни разказва нова вълшебна приказка. ...