jenyivanova (Jasmin)
228 3427
Feb 27, 2022, 7:02 PM  

Когато розите умират 

  Poetry » Other
1035 8 19

                 "Мъко моя, чашата е празна.

                  Нямаш ли сълзи да те преглътна?"

                                                      Цвета Иванова

Така тежиш ми, мъко, и си моя.

Дотолкова си моя, че боли.

Вдовица си и всичко ми е твое.

Живот изпращаш, плачеш без очи…

 

И плачеш, и се давиш… а е късно…

Бащите, мъко, тръгват на война.

Така децата им ще раснат бързо

сред тътена на майчина сълза.

 

Смирена, яростта ще оживее...

и в дланите си скрила детски гняв,

в кръвта до грам виновно ще се влее,

нали е жива, смъртоносна, сплав...

 

... от болка и изгубени надежди,

от страх, надскочил храбростта.

Животът после ще се свежда

до кислорода, липсващ на кръвта.

 

И вместо да се ширнат сенокоси

или житата в пролетна бразда,

ще диша черноземът с хрип в окопи,

оплаквайки на макове смъртта.

 

… а питомни лисици вече няма

и рози гледани от ембрион…

Животът, мъко, е ужасна драма

в Кутия на Пандора… вместо дом.

 

Жени Иванова

© Jasmin All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Роси, благодаря
  • Жени!! Остави ме безмълвна! Много силно!
  • dorageorg (Дора Пежгорска) Много благодаря, че спряхте и при мен!

    Жаки... ще кажа само, че се радвам на присъ ствието ти...

    Васко, благодаря
  • Жени!!!
  • Силно ме разтърси!!!
    "ще диша черноземът с хрип в окопи,
    оплаквайки на макове смъртта."
  • "И вместо да се ширнат сенокоси
    или житата в пролетна бразда,
    ще диша черноземът с хрип в окопи,
    оплаквайки на макове смъртта.|" Разтърсващо ... Жестоко ...
  • Светле, предпочитам всеки друг стих, но не и този или други като него...
    Доче, благодаря
    Елка, благодаря Ви, че спрахте и на мойта страница.
  • Страшно! Много силен стих!
  • Мълча...
  • Ох, да можех да върна времето и да не се отклоняваш от жизнерадостния си хумор, да можеше само.😢
  • Дейка...
  • Жени!!!
  • Съгласна съм с теб, Румяна. Благодаря ти за коментара-
  • Всичко това е вярно, но защо не се мисли преди това?!
    Детски играчки за война!
    Детски филмчета на нападения, на надмощие, чуждият е винаги враг и няма прошка, няма милост. Така се възпитава по целия свят и после плачем "когато розите умират"!
  • Благодаря ви от сърце, Наде, Мария, Иржи и ти, Стойчо... мисля си, че ако не опазим децата...не, не искам да мисля... Бъдете благословени...
  • Когато кутията е вече отворена:
    сред нас са кошмарните й злини!
    Пандора е огнена стихия:геена,
    която душите ни ще промени !
  • Да четеш и да плачеш...А колко разнообразно е творчеството ти, Жени! Насладих се на хумора ти, възхитих се от изисканата ти еротика, а този стих стиска гърлото! Тук думите не ми стигат...
  • Жени, разтърси ме! Всяка дума тежи на мястото си, а поантата е върховна! Браво и за категоричната ти човешка позиция, мила! Прегръщам те!
  • Ех, Жени!
Random works
: ??:??