Когато се прибираш у дома
Когато се завръщаш у дома
и детството на прага те прегръща,
отмерва пулса ти кристалена сълза
и стене утрото за бащината къща!
Когато аромат на топъл хляб
във стаята се носи мълчаливо,
най-скъпо струва тази тишина,
а виното не е така горчиво.
Когато си на прага на смъртта,
а с детски смях е пълна твойта къща,
усещаш как цъфти от пепелта
и с много жар животът се завръща!
Когато се прибираш у дома
и в черно-бяло прага те прегръща,
пианото, уви, е суета,
в акордите е истинската същност!
© Анета All rights reserved.
