Боли от залези самотни и разплакани,
оставили в душата ми следа
от дълго скитане и безнадеждно чакане
в света ми да се случат чудеса.
Боли от тихи и несподелени нощи
прегръщащи ме вместо теб,
когато тялото крещи за още
любов, а не удавено в сълзи лице.
Боли от сънища кървящи и прободени
от розите захвърлени в прахта,
от разтопени свещи съскащи в агония...
Боли без теб пресъхналата ми душа...
© Биляна Битолска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
