Боли от залези самотни и разплакани,
оставили в душата ми следа
от дълго скитане и безнадеждно чакане
в света ми да се случат чудеса.
Боли от тихи и несподелени нощи
прегръщащи ме вместо теб,
когато тялото крещи за още
любов, а не удавено в сълзи лице.
Боли от сънища кървящи и прободени
от розите захвърлени в прахта,
от разтопени свещи съскащи в агония...
Боли без теб пресъхналата ми душа...
© Биляна Битолска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
