Когато си отида, замълчи,
изпрати ме достойно без думи.
На сбогуване е редно да боли.
А и, винаги скърбим, когато губим.
Когато си отида, не плачи!
Ще плача аз, като си тръгна,
а сълзите ми ще станат на игли
и обратно към теб ще се върнат.
Когато си отида ми прости,
нали твърдиш, че любовта прощава.
Когато си отида, след мен не върви
и без друго душата отдавна избяга.