Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта,
(а всъщност идвала ли е изобщо)
едно след друго моите цветя
от болката оклюмаха безпомощни.
Когато си отиде любовта,
(измислям си - страхливо я прогоних)
изпратих я до пътната врата
без „сбогом", дума не отроних.
Когато си отиде любовта,
(сърцето упоих го предвидливо)
празнувах - ако празник е това,
повтарях си, че много съм щастлива,
че мокрото по скулите отива ми...
(кого ли заблудило би това)
Започна всъщност бавното умиране,
когато си отиде любовта.
© Мая Попова All rights reserved.
