Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта...
Умират с нея и надеждите...
Умира всяка тъй жадувана мечта,
умират спомените и копнежите...
Когато си отиде любовта...
Забравяш имената дори...
Забравяш миговете на радостта...
Забравяш какви сме били...
Когато си отиде любовта...
Ти помниш само тъгата...
Помниш само болезнената лъжа...
И проклинаш съдбата...
Защо, когато си отиде любовта...
Не се върнеш малко назад...
Да си спомниш красиви неща...
Да си спомниш предишния свят...
Защо, когато си отиде любовта...
Потъваш в на самотата косите?
Защо не си спомняш само радостта...
А броиш безспирно сълзите...
Защо, когато си отиде любовта...
Плачеш, че за кратко си я имал...
Хей... Изправи се на крака...!!!
Това трябва да ти е като стимул!
Защо, когато си отиде любовта...
Превръщаш сърцето си в кубче лед...
Защо не я допускаш пак до своята душа...
Огледай се... Тя е близо до теб!
Защо, когато си отиде любовта...
Не се замислиш за миг дори...
Че не е била истинската тя...
Щом за теб не я боли...
Когато си отиде любовта,
За кратко време я жали...
Но потърси истинската след това,
за да спре така жестоко да боли!
© something else All rights reserved.
