Когато си отиде любовта
Когато си отиде любовта
и сякаш всичко ти е взето,
и сякаш с утробна стрела
ти е пронизано сърцето.
Тогава ти недей я спира,
защото ти не можеш да я спреш
и болка от душата ти извира,
както зиме от тревата скреж.
Когато си отиде любовта,
ти искаш пак назад да върнеш дните,
пак сам си в нощта
под небето и звездите!
Вече утрото не е така,
както беше с теб преди,
отиде си без милост любовта,
отиде си с нея ти...
05.07.2002
© Радослава Михайлова All rights reserved.