Dec 14, 2008, 11:14 PM

Когато си отиде любовта

  Poetry » Love
699 0 5
Когато си отиде любовта

Когато си отиде любовта
и сякаш всичко ти е взето,
и сякаш с утробна стрела
ти е пронизано сърцето.

Тогава ти недей я спира,
защото ти не можеш да я спреш
и болка от душата ти извира,
както зиме от тревата скреж.

Когато си отиде любовта,
ти искаш пак назад да върнеш дните,
пак сам си в нощта
под небето и звездите!

Вече утрото не е така,
както беше с теб преди,
отиде си без милост любовта,
отиде си с нея ти...

05.07.2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!А относно другите коментари,пиши това,което чувстваш!!!Не можеш да правиш корекции на нещо,което си изпитала отдавна!!!
  • Благодаря ви за коментарите! Значи това съм го писала наистина на 11, достат мъничка да се изискват такива неща от мен като дълбок смисъл и чувство. Видях, че е имало грешки от бързината с която съм го преписвала, редактирах го. Така съм почувствала стиха, така съм го написала. НОрмално е да не го разбирате, все пак съм била на една много далечна възръст от вашата и всепак аз много си харесвам това стихотворение!
  • "и сякаш с утробна стрела
    ти е пронизано сърцето."

    "и болка от душата ти извира,
    както зиме от тревата скреж."

    Мисля, че трябва да помислиш много сериозно над тези изрази.
    А от това:

    "Когато си отиде любовта,
    ти искаш пак назад да върнеш дните,
    така сами си в нощта
    под небето и звездите!"

    не го разбрах. Кое (или какво) "сами си в нощта"? Дните? Или нещо друго?
  • Мило момиче, от датата е видно, че, когато си писала това, си била на около... 11. Или бъркам.
    Много внимателно го прочети няколко пъти!
    За "пищов" ще ти дам следното:
    "утробна стрела" - честно казано - не го разбрах.
    да не говорим за "и болка от душата ти извира,/както зиме от тревата скреж."
    Скрежта се полепва по тревата... май...

    Извинявай!
  • Почти ми хареса! Но трябва малко шлайфане и полир. Не мисля, че е изпипано до край... Не прави компромиси!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...